Северна България е известна най-вече с град Велико Търново, който и днес представлява интерес за историци и изследователи. Като втора българска столица, това населено място е пълно със стари останки и руини в околностите. Село Емен отстои на само двадесет км разстояние от града, разположено в предбалканската живопис на района. Само осем км делят селото от друг един важен участък – Търново – София. Това е не просто път, а част от магистралата. Що се отнася до Еменския каньон до река Негованка, пътят е много близо до него и това допълнително привлича туристи от страната. Ямен е името, с което за пръв път срещаме селото в един от ранните документи за неговата история. През 1879-та там се построява храм, който е православен и носи името Свети Архангел Михаил. И ако няма много данни за участието на жителите в освободителните войни с османската империя, то през Първата балканска война от 1912-та местните взимат активно участие.
Само в първата война от Емен дават живота си единадесет на брой мъже, като техните имена са достъпни в интернет. Сред тях са Иван Панайотов и Христо Генев, който има прякор Шикарлията. По отношение на Първата световна война, местните участват още по-дейно в сравнение с балканските войни. Този военен конфликт обхваща годините между 1915-та и 1918-та, а тогава шестнадесет мъже от селото дават живота си за страната, която се опитва да излезе колкото се може по-малко увредена от този световен конфликт. Може би най-яркото име сред загиналите е на Недко Георгиев, който има чин офицер, но няма информация кога точно го получава и за какви заслуги. Както с жертвите от Първата балканска война, имената и на тези жертви са достъпни в различни интернет източници. Пейо Монов Пейков е още едно лице от селото, което губи живота си по време на война. Само че това не е Първата световна, а така наречената Отечествена война, която бушува между 1944-45-та година. Той загива през март, но не на територията на страната, а в Унгария. Лазар Йорданов Карадраганов също заслужава почит и уважение, защото е дал живота си за селото, но това става по време на Септемврийското въстание от 1923-та.
През 1958-ма година в Емен отваря врати местното читалище, което е кръстено с името Светлина. Това наименование е характерно и за други читалищни институции в различни краища на страната, както и Пробуда или Напредък. През 1974-та година се провежда родова среща на територията на селото, а това събитие се повтаря пак след още цели тридесет и четири години, което означава през 2008-ма. За момента няма информация за други срещи от такъв характер, провеждани в селото. За периода от 1934-та до 2011-та година е установено, че броят на населението постепенно се редуцира. И ако през 34-та жителите тук са били общо 884, дванадесет години по-късно те са 865. В началото на 90-те години и по-конкретно през 1992-ра, броят на хората достига 156. Към 2001-ва местното население вече се състои от сто и трима души, а през последното извършено преброяване хората са едва 71 – това са данните от 2011-та.
